Да убиеш бъдещето – няколко примера за репресии срещу студенти

Когато пиша този текст, Марио бавно загасва затворническата килия, избрал да бъден свободен, когато свободата не е избор. Марио е студент в най-големия публичен университет в Мексико – УНАМ. Определя се като анархист и участва активно в организирането на колегите и преподавателите си срещу неолибералните реформи на правителството, заплашващи университетската автономия и постепенно превръщащи университетите в компании, ориентирани към пазара, вместо към образоването на критични и задаващи въпроси човеци. Както знаем, пазарът не се нуждае от такива.

На 2 октомври, малко преди големите демонстрации в памет на клането студентското през 1968 година на площад Тлателолко (за да може Мексико да проведе олимпийските игри, насрочени за няколко дена след кървавите събития), полицията задържа Марио. Без обяснения. Той е пребит с викове „Еба ли ти се майката, бунтовни анархисте“. Затворен е заедно с множество други студенти, които са наредени до стената и бити превантивно. След като си плащат гаранцията, всички са освободени. Съдът, обаче, решава да задържи Марио, защото е „заплаха за обществения мир“. Без извършено престъпление.

Днес е 52-рият ден от гладната стачка на Марио в затвора. Свобода или смърт, казва страница в солидарност със затворника.

Повече за Марио – тук.

Алфи е също студент. Тежка черепна операция преди три години едва спасява живота му. Той учи философия, когато един ден разбира, че курсът му е ще бъде затворен. Причината – неолибералните реформи на консервативното прaвителство на Дейвид Камерън. Английските университети, напълно достъпни и с много ниски такси допреди 20 години, произвеждащи едно от най-качествените образования в света, не бяха застраховани от диктата на „свободния пазар“. Английското правителство съкрати субсидиите им и въведе такси, които достигнаха до 9 000 паунда на година по време на консервативното правителство. Образованието като право за всеки, независимо от социалния му статус и произход, беше превърнато в лукс, който обслужва бизнеса и е достъпен само за богатите или тези, които са готови да се заробят с десетки хиляди паундове студентски дълг. Анди отива да протестира. Полицията разбива главата му с палките си, оставяйки го почти мъртъв на асфалта, за да се събуди няколко дена по-късно, разбрайки че е подсъдим за антисоциално поведение. Три години по-късно, след масирана кампания в негова защита, Алфи доказа невинността си. Нито един полицай не беше подведен под отговорност.

Повече за Алфи – тук.

Майкъл, е също студент в Англия. Още повече, той е президент на най-големият студентски съюз в Европа – ULU – който събира под шапката си повече от 120 000 студенти. Преди месеци, Юнивърсити оф Лондон решава, че едностранно ще затвори студентския съюз и вземе сградата му. Студентските съюзи в Англия са демократични институции, независими от университетите, чиято цел е да бъдат гласа на студентите в образователната система и обществото като цяло. Майкъл прави логичното решение – организира протест срещу затварянето на съюза. Мирен протест, без нужда да поясняваме. Няколко дена по-късно Майкъл излиза от среща с ръководството на университета, за да бъде арестуван от полицията. Заради организирания от него протест.

В същото време английският всекидневник Гардиън разкрива, че полицията в Кеймбридж работи по операция за набиране на доносници сред студентите, които да шпионират колегите си.

Повече за Майкъл – тук.

Това са лични истории. Те обаче са част от много по-голяма картина на системна репресия срещу студентските и социални движения. От студентите в Анкара и Истанбул до тези в Испания, Великобритания, Италия, Гърция, Колумбия, Чили и Квебек, полицията използва жестока репресия, побоища, сълзотворен газ и затвор, за да смачка духа на дръзналите да бъдат истински свободни.

В последнитие седмици България изпита първите си глътки студентска свобода, както и първите си репресии срещу студентие. Не бива обаче да забравяме, че студентската борба за по-добро общество не се ограничава до България, тя е интернационална, каквито са и причините за нейното съществуване. Клишетата за “демократичния” западен свят, които чухме да се завръщат напоследък, са обидни за репресираните ни колеги на запад и са продукт на един наивен мит, чието време да си отиде е дошло.

Студентска солидарност – без граници!